ОРЀВАМ СЕ, -аш се, несв. (диал.); орѝна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Неодобр. Оривам се. — Ей ти, цигански сине! Оревай се оттук,.., че като взема някой кърпел, все на потури ще ми станеш. Т. Харманджиев, КЕД, 191. — Я да се ореваш от главата ми, аз не съм те взела за циркаджийка, ами за къщовница!.. И ми хвърли всичкия багаж на двора. Ст. Даскалов, СД, 244.